Иво Баев: Между закона и сърцето – за доверието, паметта и отговорността да останеш човек

Има хора, които не влизат в политиката, за да говорят силно, а за да носят тежест. Иво Баев е от тях – юрист с над четири десетилетия опит, общински съветник в Бургас и председател на Постоянната комисия по правни въпроси. Човек, който не крие, че възприема публичната роля не като привилегия, а като дълг.

Роден в Бургас и дълбоко свързан с града, той не гледа на него просто като на място за живеене, а като на съдба – своя и на децата си. Възпитан в семейство, в което културата и изкуството са били ежедневие, Баев носи онзи тип чувствителност, която не се учи – тя се наследява. Той е син на Георги Димитров Баев – известен и с прякора си Джурлата – български художник маринист, оставил траен отпечатък в културния облик на Бургас.

В работата си той е категоричен: решенията не бива да се вземат леко, нито без отговорност към хората. „Да бъда честен, безкомпромисен и безпощаден към нарушаването на закона“ – така формулира своята роля в местната власт.

Но зад тази твърдост стои и саморефлексия. Баев не крие, че взема трудно решения, че дълго премисля и често търси вината в себе си. Един от най-тежките му избори е политически – да напусне ДСБ и да се върне в СДС. Решение, което описва като трудно, но правилно. Защото за него доверието не е абстракция.

„Доверието е като китайска ваза – счупи ли се, възстановяване няма. Счупеното доверие пуска кръв.“

Тази метафора не е просто силна реплика – тя е ключ към начина, по който гледа на институциите и обществото. За Баев най-големият проблем пред правовия ред днес не е само корупцията, а некомпетентността и подкопаването на доверието. Според него най-опасното е не грешката, а целенасоченото внушаване на недоверие, което руши държавността отвътре.

В същото време той остава критичен към самата система. Говори открито за липсата на дисциплина в професията, за компромисите в качеството, за „дъвката“ на съдебната реформа, повтаряна от хора без реален опит.

И все пак вярва в правото – не като текст, а като смисъл.

„Законът има буква, но има и дух. Без морал и етика той е празен и може да причини вреда.“

Тази линия – между закона и морала – преминава и през личния му живот. Като син на художника Георги Баев, той носи не само името, но и тежестта на една културна биография. Днес вече не се дистанцира от това наследство, а го приема като гордост и отговорност.

„Най-важният урок от баща ми е да слушам сърцето си.“

Бургас за него е не просто география, а усещане. „Море“ и „магия“ – двете думи, с които го описва. Но и град, чийто дух според него е разклатен. Липсата на дълбочина, подмяната на културата с шум, са част от неговото разочарование. И въпреки това – вярата му остава.

„Махалото се движи. След спад идва извисяване.“

Извън публичната си роля, Баев е човек на семейството – баща на четири деца, за които казва, че са най-голямото му богатство. В тях вижда смисъл, но и отговорност – да предаде ценности, които сам е получил.

Има и още един свят, в който намира равновесие – музиката. Притежава впечатляваща колекция от грамофонни плочи – над хиляда винила, събирани през целия му живот. От класиката на Бах, Бетховен и Моцарт, през джаза и блуса на Луис Армстронг и Рей Чарлз, до рок и прогресив музика – колекцията му е своеобразна карта на времето, на вкуса и на паметта.

За него музиката не е просто фон, а преживяване. Начин да се върне към детството, към разговорите вкъщи, към онзи свят, в който културата е била естествена среда, а не усилие.

А когато говори за себе си извън титлите, е лаконичен: малко асоциален, домошар, вглъбен. Човек, който търси смисъл – в книгите, в музиката, в живота.

И може би точно там, в тази тиха вътрешна линия, се крие отговорът защо след толкова години в правото той продължава да се ядосва, да реагира, да не приема безразличието.

Защото, както сам казва с ирония, курс по това „да не ти пука“ няма.

И може би не трябва да има.