Бургас със сърце: Среща с д-р Диян Господинов за човешкия живот, политиката и невидимите битки

На Световния ден на здравето разговаряме с д-р Диян Господинов – кардиолог, преподавател, ръководител на учебно-стопанската дейност в Комплексния онкологичен център – Бургас и председател на Постоянната комисия по социални дейности към Общински съвет – Бургас. Като общински съветник от ПП ГЕРБ, той вярва, че медицината и политиката могат да бъдат човечни, когато се водят с отдаденост, емпатия и личен ангажимент.

Какво Ви мотивира да се ангажирате с местната политика и как се съчетава това с професията Ви на лекар?

Моята мотивация за ангажиране в местната политика идва от дълбокото ми желание да подобря живота на хората в нашата община. Като лекар, аз ежедневно срещам пациенти, които се сблъскват с различни социални и здравни проблеми, и съм свидетел на много от предизвикателствата, които съществуват в нашето общество. Работата ми като кардиолог ми дава уникален поглед върху здравните нужди на населението и разбирането за важността на превенцията, достъпа до качествено здравеопазване и социалната подкрепа за хората.

Ангажираността ми в местната политика като общински съветник ми дава възможност да се боря за по-добри условия в здравеопазването, за насърчаване на социални инициативи и за създаване на политики, които подобряват живота на хората. Като председател на комисията по социални дейности имам шанс да работя за по-добра социална инфраструктура, която е от решаващо значение за здравето и благосъстоянието на гражданите.

Въпреки че тези два ангажимента – медицинският и политическият – изглеждат различни, те се допълват и взаимно се усилват. Професията ми като лекар ми дава ценни знания и опит в работата с хората, които са основа за моята работа в политиката. От друга страна, местната политика ми дава инструментите и възможността да променя условията, при които работим в здравеопазването и социалните услуги, което е част от моето ежедневие като лекар.

Често политиката се възприема като сфера, отдалечена от хората. Какво бихте казали на скептичните граждани, които не вярват, че политиката може да бъде човечна?

Разбирам, че много хора виждат политиката като нещо отдалечено, като сфера, която не отговаря на реалните нужди на гражданите. Напротив – точно политиката трябва да бъде най-близо до хората, защото тя е инструментът, чрез който се решават конкретни проблеми в ежедневието на всеки от нас. Когато политиката се прави с внимание и ангажимент към нуждите на хората, тя може да бъде не само ефективна, но и човечна.

Политиката трябва да е насочена към хората, към техните реални нужди и проблеми. Идеята, че политиката е нещо отделно от живота на обикновения гражданин, е погрешна. Като лекар и председател на комисия по социални дейности аз виждам ежедневно как социалните и здравни въпроси пряко влияят на живота на хората и се стремя да внасям тези реалности в политическите решения. Трябва да работим така, че политиката да не бъде дистанцирана, а да е част от решаването на ежедневни проблеми, които засягат всички нас.

Вярвам, че политиката трябва да бъде отговорна и да се осъществява с хората в центъра – като техен партньор в създаването на по-добри условия за живот. Тя трябва да бъде част от живота на всеки гражданин, не нещо, което се случва „някъде там“. Това е не само мой ангажимент като политик, но и личен ангажимент, който носим всички, когато избираме да служим на обществото.

Кои случаи от последните заседания на Комисията по социални дейности към Общински съвет – Бургас останаха дълбоко във Вас и продължават да Ви вълнуват дори след края на работния ден?

В работата си като председател на Комисията по социални дейности често се срещам с тежки случаи, които засягат хора в критични ситуации – болни деца, хора с онкологични и други сериозни заболявания, както и хора, които се намират в социална изолация или живеят в бедност. Такива случаи са постоянни и неизбежни в нашата работа – те не са просто инциденти, а част от ежедневието, с което се сблъскваме всички ние. Тези истории са не само тежки, но и силно вълнуващи, защото всяка от тях е уникална и същевременно обобщава проблемите на обществото ни като цяло.

За съжаление, не мога да отделя един конкретен случай, който да остане в мен повече от другите, защото всяка една от тези ситуации ме засяга дълбоко. Има моменти, когато след края на заседанията, когато изляза от залата, все още мисля за хората, за техните истории, за усилията им да се справят с болестите и трудностите в живота. Именно тези случаи ме подтикват да работя още по-усърдно за създаване на по-добри условия, за по-достъпни социални услуги и по-ефективни механизми за подкрепа.

Тези тежки ситуации ни напомнят, че нашата работа в комисията е не само за създаване на политики, а за създаване на реални решения, които да подобрят живота на хората.

Зад всяко заявление стои човешка история. А зад Вашата професия каква лична история стои? Какъв беше Вашият път до тук?

Зад моята професия стои една история, която започва с подкрепата на моите родители. Те винаги са вярвали в мен и ме насърчаваха да следвам моите мечти, дори когато пътят ми изглеждаше труден, несигурен или дори невъзможен. Без тяхната безусловна подкрепа и вяра в моите способности нямаше да стигна до мястото, на което съм сега. За мен те не бяха само родители, но и първоначалните ми учители, които ми показаха важността на труда, на състраданието и на ангажимента към другите.

Когато избрах да стана лекар, бях вдъхновен от желанието да помагам на хората и да правя разлика в техния живот. Въпреки че медицината е много изискваща и понякога тежка професия, подкрепата на семейството ми и моето вътрешно убеждение, че здравето на хората е най-ценната ценност, ми помогнаха да премина през всяко препятствие по пътя.

Вярвам, че на всяка стъпка съм събирал частички от опита на хората, с които работя, и те са ми помогнали да бъда по-добър лекар и по-добър човек.

Работите в онкологията, преподавате, ръководите социална комисия, учите... Какво Ви дава енергия да съчетавате толкова много роли – и коя от тях е най-близо до сърцето Ви?

Работата ми на толкова много фронтове – като кардиолог, преподавател, заместник-управител по учебно-стопанската дейност в „КОЦ“ – Бургас и председател на социална комисия – наистина изисква много усилия и отдаденост. Често се случва да не мога да отделя достатъчно време за семейството си – особено за дъщеря ми и родителите ми, които също имат нужда от мен. И, разбира се, моето собствено здраве понякога остава на заден план. Това е реалността, с която трябва да се справям всеки ден, но въпреки всичко намирам начин да продължавам.

Тайната на енергията ми идва от това, че всяка една от тези роли ми дава нещо важно. Работата ми като кардиолог е свързана със спасението на човешки живот, с възможността да променя съдбите на хората. Преподаването ми дава шанс да предам знания и да видя как студентите ми растат и се развиват, за да бъдат бъдещи лекари, които ще помагат на други. Ръководенето на социалната комисия ми дава възможност да съм част от процесите, които могат да подобрят живота на хората и да създават подкрепа за тези, които я нуждаят.

Що се отнася до моята работа в онкологията – въпреки че тя е административна, тя също ми дава чувство за принос и важност. Като заместник-управител по учебно-стопанската дейност мога да влияя върху качеството на образованието и обучението в тази важна област, което е също толкова значимо за мен. Вярвам, че всеки аспект от моята работа има своето значение, но ако трябва да бъда искрен – най-близо до сърцето ми е кардиологията. Това е област, в която мога не само да лекувам, но и да съм до пациентите в критични моменти, да им дам надежда и подкрепа – което е изключително ценно за мен.

Да съчетаваш толкова много роли наистина е голямо предизвикателство, но това ми дава усещането, че правя нещо значимо, което помага на хората и същевременно създава баланс в живота ми. Въпреки всичко, мотивацията и енергията ми идват от възможността да направя разлика и да остана в историите на хората, които срещам по пътя си.

Над 700 семейства са получили помощ при раждането на дете. Какво би Ви зарадвало повече – нов живот, който тръгва с подкрепа, или възстановяване след тежка болест? Или е еднакво?

Въпросът поставя избор между две значими и емоционално наситени ситуации: подкрепата за нов живот, започващ с помощта на обществото, и радостта от възстановяването след тежко заболяване. И двете са дълбоко трогателни и важни, но значението на първоначалната подкрепа за новородените за мен е по-съществено.

Като общество е важно да инвестираме в бъдещето, осигурявайки стабилна основа за новите поколения. Затова подкрепата при раждане на дете може би е малко по-радостна, защото тя е инвестиция в бъдещето на нашето общество.

Има ли история, която никога няма да забравите – човек, случай или дума, която Ви е белязала?

Има случаи, които остават в сърцето завинаги, и един от тях със сигурност е историята на един млад мъж с инфаркт. Работихме неуморно, правихме всичко възможно, за да го спасим, но въпреки усилията ни, не успяхме. Съобщаването на новината на съпругата му и дъщерите му беше момент, който няма да забравя никога. Видях страданието им – болката в очите им, шока, отчаянието. Това беше един от най-трудните моменти в кариерата ми, защото няма как да си подготвен за болката, която ще изпитат тези хора, които губят любим човек.

Тези моменти не могат да бъдат сравнени с нищо друго. Те оставят отпечатък в душата и те променят като човек. Когато виждаш какво означава за едно семейство загубата на близък, осъзнаваш колко крехък е животът и колко е важно да се борим за всеки един момент. Страданието на тази жена и дъщерите ѝ, тяхната безпомощност и болка са неща, които не можеш да изтриеш от паметта си, дори с времето.

Тези преживявания не само бележат кариерата ми, но и формират начина, по който гледам на живота и хората около мен. Те ми напомнят, че зад всяка диагноза, зад всяко лечение и всяка медицинска процедура стои човек – със своите надежди, страхове и близки. Това е нещо, което няма как да забравя.

Каква кауза бихте подкрепили, дори без да сте на официална позиция – нещо, което стои близо до личните Ви ценности и убеждения?

Ако трябва да избера кауза, то това определено би била каузата за здравето и благополучието на децата. Като лекар, но и като човек, съм дълбоко убеден, че всяко дете заслужава шанс за живот без болка и страдание. Възможността да осигурим на децата правилното лечение, подходящи условия и необходимата апаратура може да бъде решаваща за тяхното бъдеще.

Вярвам, че всички деца – независимо от социалния си статус – трябва да имат равен достъп до качествено медицинско обслужване и технологии, които могат да им помогнат в борбата с тежки заболявания. Това включва не само основните медицински грижи, но и съвременни апарати и оборудване, които могат да направят разликата между живота и смъртта, както и между здравето и уврежданията.

Особено съм чувствителен към децата, които страдат от хронични заболявания или тежки състояния като рак или сърдечни проблеми. За тях е важно не само лечението, но и качеството на живот, което им се предоставя. Да се осигурят нужните медицински технологии, да се създадат подходящи условия за тяхната рехабилитация и възстановяване, да се даде подкрепа на техните семейства – това са неща, които мога да подкрепя и ще продължа да подкрепям с цялото си сърце.

Не е важно дали съм на официална позиция или не, защото за мен всяко дете заслужава шанс. За съжаление, в много случаи липсват достатъчно ресурси, за да осигурим нужната апаратура или да подкрепим семействата, които не могат да си позволят лечението на своето дете. Това е кауза, която ме мотивира да работя не само като лекар, но и като обществен деятел, който има възможността да бъде част от промяната.

Да дадем шанс на децата да бъдат здрави и да растат щастливи – това е каузата, която бих подкрепил с всички сили, независимо от обстоятелствата. Защото, когато говорим за децата, говорим за бъдещето на нашето общество.

Какво не пише в автобиографията Ви, но е важно да се знае за Вас като човек?

Едно от основните качества, които ме определят, е моето силно чувство за справедливост. Вярвам, че всяко действие трябва да бъде мотивирано от принципи и честност, и че това е основата за всяко решение, което вземам. Като лекар винаги съм се стремял да се ръководя от тези ценности – да давам най-доброто на пациентите си, да търся решения, които са честни и етични, и да се боря за правата на хората, които не могат да се изправят сами за себе си.

Другото, което не се споменава в автобиографията ми, е моето желание да помагам извън рамките на професионалната ми роля. Независимо дали става дума за социални дейности, доброволческа работа или подкрепа за близки и познати, винаги съм готов да се включа там, където мога да бъда полезен. Това не е просто част от работата ми – това е част от това кой съм аз като човек. Вярвам, че всеки от нас има отговорността да направи света около себе си по-добър – дори и с малки стъпки.

Също така е много важно да спомена, че съм дълбоко ангажиран с личностното си развитие. През годините съм се стремял не само да се усъвършенствам професионално, но и да бъда по-добър човек. Прочетените книги, изминатите пътеки и различните хора, с които съм се срещал, са част от моето израстване. За мен е важно да бъда не само добър професионалист, но и човек с добра съвест – отговорен към себе си и околните.

И накрая бих искал да подчертая, че винаги се стремя към хармония и баланс в живота си. Въпреки натовареното ми ежедневие, за мен е важно да намирам време за семейството си. Това ми дава силата да бъда още по-ефективен и отдаден в работата си и да се грижа за хората, които разчитат на мен.

Къде искате да видите Бургас след 5 години – в социален, здравен и човешки аспект? Каква е Вашата лична визия за града?

„Както казва един голям за мен човек – Бургас води, другите го следват.“ Това не е просто цитат, а реалност, която наблюдаваме всеки ден. След 5 години виждам Бургас като още по-силен и напреднал град – лидер в социалния, здравния и човешкия аспект. Важно е да отбележим, че много от тези цели вече са в процес на реализация. Много от нещата, които мечтаем за бъдещето на нашия град, вече се случват – благодарение на упоритата работа и визията на кмета г-н Димитър Николов и екипа му.

В социален аспект Бургас вече прави значителни стъпки в посока грижа за най-уязвимите групи. Програмите за подкрепа на деца, възрастни хора и семейства в нужда са факт и продължават да се разширяват. Бургас е град, който не само осигурява възможности за развитие, но и подкрепя тези, които имат нужда от помощ – създавайки атмосфера на солидарност и инклузивност.

Здравеопазването в Бургас също е на високо ниво, а съвременните медицински технологии и оборудване вече са внедрени в болниците ни. Развитието на здравната инфраструктура продължава, а усилията на местната власт за подобряване на превенцията и образованието в здравословния начин на живот са видими и заслужават похвала. Виждам как здравната система на града не само се модернизира, но и се насочва към профилактика и по-добро обслужване на гражданите.

Няма как да не спомена и човешкия аспект. Подкрепата за културни, образователни и социални инициативи в Бургас е не само на думи, но и на практика. Вече виждаме как градът се преобразява, за да бъде не само по-добър за живот, но и по-добро място за личностно израстване и реализиране на потенциала на всеки човек.

Тези постижения не са случайни и заслужават признание. Бургас наистина води, а много от нещата, които искам да видя в бъдеще, вече са част от настоящето – благодарение на усилията на кмета г-н Николов и неговия екип. Това не е просто визия – това е градът, който изграждаме заедно, стъпка по стъпка.

Когато вървим напред заедно, всяка стъпка ни води по-близо до мечтите ни – и Бургас вече върви в правилната посока.