Памела Трифонова – момичето, което превръща бурите в поезия

Има хора, които просто преминават през живота ни, и такива, които остават в него като пристан – като знак, като мигове, които носят смисъл. Памела е от вторите. Срещнеш ли я веднъж, няма как да не усетиш енергията ѝ – онази неподправена смесица от нежност и сила, от поезия и огън. Тя е момичето, което превръща бурите в изкуство и намира светлина в най-дълбоката нощ.
Памела не просто разказва истории – тя ги живее, диша ги, пресъздава ги. Всяка дума, която изрича, има тежест, всяко движение носи послание. В нейния свят киното не е бизнес, а лична мисия – начин да капсулира емоцията, да я запази и да я предаде на онези, които имат нужда от нея. Тя е като Бургас – морска, вълнуваща, с дълбини, които не всеки може да достигне.
Има в нея нещо непокорно – онзи вид свобода, която не се съобразява с очакванията на другите. Тя не играе роли – тя ги разказва с очите си, с гласа си, с цялото си същество. Когато снима, не просто улавя моменти – тя създава светове. Светове, в които всеки може да открие част от себе си.
Памела е от онези редки души, които умеят да превръщат болката в изкуство, сълзите – в думи, а мечтите – в реалност. В нея има нещо от дивите ветрове и от тихите изгреви, от неспокойната морска буря и от нежното шепнене на вълните. Тя е сила, която не можеш да уловиш, но която усещаш дълбоко в себе си.
Ако изкуството е писмо в бутилка, пуснато в безкрая, Памела е онзи, който го изпраща – с надежда, че ще достигне до правилните ръце. А аз знам, че ще достигне.

Памела Трифонова е родена през 1998 г. в Бургас. Завършила е Математическата гимназия в Бургас, а след това продължава образованието си в Middlesex University London, където специализира моноспектакъл в сферата на театралните изкуства. Работи като актриса, режисьор и продуцент, развивайки своя талант не само пред камерата, но и зад нея.
Първият ѝ късометражен филм The Sunrise е смела крачка в развитието ѝ като режисьор и продуцент, носещ дълбока символика за ново начало и лична трансформация. Друг значим проект е „Писмата на нощта“, базиран на нейния разказ, написан преди повече от десетилетие.
Освен киното, Памела създава свое арт пространство – „Парт Депо“ в Сарафово, което обединява йога, духовни практики, творчески работилници и имърсив театър. Тя вярва, че изкуството не е просто форма на изразяване, а средство за съпреживяване и осъзнаване.

Какво вдъхнови идеята за „Писмата на нощта“ и как се роди самият проект?

Сценарият на филма е базиран на едноименния разказ, създаден още преди десет години, докато учех в Математическата гимназия в Бургас. Впоследствие, докато следвах в Англия, доразвих идеята, но нещо липсваше... Разковничето се оказа майчинството. Докато бях бременна и през първата година след раждането, ревизирах доста от старите си проекти. Когато започнах да се завръщам обратно към работата си, стартирах и с продуцирането.

Кое е най-силното чувство или мисъл, което ти носи този проект?

Този проект носи много вяра и душевен мир. Филмът е своеобразен апел към всеки човек, изпаднал в трудна ситуация, да потърси силата в себе си и да се допита до мъдростта на миналото, изкуството и шепота на морето. Целя да капсулирам усещането си за Бургас – емоция като от писмо в бутилка. Има нещо непреходно в енергията на нашия град, което е вдъхновявало редица творци преди нас и вероятно ще продължи да вдъхновява и много други занапред. Тази магия, това поетично-романтично усещане, витаещо в морския въздух на Бургас, бих искала да запечатам чрез синематографията на проекта, вплитайки го в основната сюжетна линия.

Какви емоции искаш да предадеш на зрителите?

Филмът е доста динамичен от гледна точка на емоционалния спектър, така че бих казала – всичко! Състрадание, болка, любов, щастие, спокойствие, сила, тишина. Много е важно да сме емоционални и да сме способни да се отдаваме на емоциите, защото само така можем да бъдем пълноценни хора. Едно от посланията на филма е именно нуждата да се справяме с емоциите си, независимо какви са те. Малките бури са полезни – носят нови течения, друга атмосфера, често и вдъхновение. Но ако твърде често се опитваме да ги избягваме, има опасност да създадем огромна буря, способна да преобърне лодката на нашия живот.

Какво те кара да се чувстваш жива и вдъхновена в ежедневието?

Има ли нещо специфично, което ти дава сила?Вдъхновение намирам в хората – близки и непознати. Сила черпя основно от природата. Обичам тихи и шумни разходки – в гората, на плажа или в града. А истински жива се чувствам, когато танцувам.

Какво е твоето образование и как то те е подготвило за работата в киноиндустрията?

Завършила съм театрални изкуства в Middlesex University London, специализирах моноспектакъл. Бих казала, че за киноиндустрията обаче съм се подготвяла по-скоро чрез други школи и курсове, защото в университета фокусът беше върху театъра. В самото начало, когато се преместих в Англия, много съвети ми даваше Юлиян Костов – от него научих доста за киноиндустрията. Впоследствие взех инициативата в свои ръце и започнах да се интересувам повече от работата по продукциите не само пред камерата, но и зад нея. Но най-много научих по време на снимки, защото теорията винаги бледнее пред практиката.

Какво работиш в момента и има ли нови проекти, върху които работиш?

От известно време разработвам свое арт пространство в Сарафово. Имах нужда от такова място за спокойствие, изкуство и творческа свобода и го създадох с помощта на моето семейство. „Парт Депо“ вече помещава йога, тренировки, духовни практики, арт работилници и креативни уъркшопи. Организираме и събития с декори, които много наподобяват имърсив театър.Паралелно с това завърших първия си късометражен филм – The Sunrise, който се надявам да представя на Бургас Филм Фест, а впоследствие и да го превърна в пълнометражен филм.

Какво би посъветвала младите хора, които се опитват да пробият в киното?

Да работят много и да вярват, че техният момент ще дойде, когато са най-готови. Според мен киното до голяма степен днес се е превърнало в бизнес и има много хора, които правят филми с цел печалба. Смисълът на думата „кино“ се изхабява, когато петима инфлуенсъри направят „чалга филм“, но действителността толерира подобни явления и това прави работата на истинските кинотворци по-предизвикателна. Разбира се, аз лично не виждам проблем в това – предизвикателствата правят нещата по-интересни. А когато успееш да привлечеш аудиторията на псевдопродукциите към прожекция с по-дълбок смисъл – тогава си постигнал истинска победа.

Какво те радва и вдъхновява извън киното?

Синът ми и неговият непокизъм към много от нещата, които смятам за „важни“.

Какво правиш, за да се зареждаш с енергия в личния си живот?

Практикувам йога, ходя на театър с мама и пиша. Още от малка имам навика да записвам преживяванията си, и до ден днешен този ритуал е важна част от мен, макар и не толкова редовен, колкото би ми се искало.