Катя Касабова – журналистиката с голямо Ж и уроците, които остават

Понякога тя те вбесява толкова, че губиш целия си речник и наръчника с възможни реакции. Но някъде вътре в себе си знаеш, че няма как да не я обичаш. Остра в изказа, но с мекота в очите. Винаги крачеща към новото, към преоткриването, неспираща. С остро перо, но и човечна. Понякога безпощадна в думите, но никога безразлична.

Това е Катя Касабова – съосновател, главен редактор, днес управител на един от големите сайтове в страната и име, което днес е познато дори сред Gen Z поколението в Бургас.

Имам честта да я познавам от близо 25 години. Да работя с нея, да общувам с нея, да споря с нея и понякога вероятно да я вбесявам точно толкова, колкото тя мен. Защото като характери сме две съвсем различни вселени. И може би точно затова през всичките тези години не сме спрели да се срещаме някъде по средата.

Защо е моя муза?

Когато за първи път, преди има-няма сто години, се озовах в редакцията на „Черноморски фар“ с огромното вълнение, че може би ще ме наемат за журналист, Катя дойде на прослушването ми и изведнъж отсече:

– Дай една новина.

Казах ѝ нещо за проблем с язовир „Камчия“, което бях коментирала в сериозен разговор предната вечер. Тя ме погледна с онзи неин луд поглед, развика ми се:

– Остави ме да пиша. Утре пак ела с новина.

На другия ден се появих с новина за едни откраднати винетки. Отново срещнах лудия поглед. И отново бях отпратена да си ходя. Със заръката на следващия ден пак да дойда с новина.

И така почти цяла седмица.

Накрая се уморих. Беше зима, газех през кишата, докато стигна до редакцията. Всеки ден тръгвах със същото вълнение, всеки ден срещах онзи поглед и всеки ден ме отпращаха да си ходя. Но винаги с едно и също:  Утре пак. И с новина.

Малко по-късно вече бях част от редиците на „Черноморски фар“.

А Катя се ровеше във всичко. Знаеше всичко. Думите ѝ се лееха естествено, но истината в тях понякога разтърсваше. Ходех подире ѝ да снимам, гледах, слушах и попивах. Учех се от всяка нейна дума, от всеки жест, от начина, по който задава въпрос, от начина, по който надушва новината там, където другите още не са я видели.

Човекът, който години по-късно създаде сайта „Бесове“, превърнал се впоследствие във „Флагман“, ме вдъхновяваше да бъда журналист с голямо Ж.

Е, хора като Катя Касабова се раждат рядко. Толкова смели и непредвидими в поведението си, толкова „с топки“, че понякога чак ти се струват нереални. Могат да те вбесят, да те разтърсят, да те накарат да се съмняваш в себе си, но и да те изритат напред точно когато си решила да се свиеш някъде на сигурно.

Наскоро тя ми каза нещо, което ме замисли. Всъщност днес пиша точно заради него.

Каза ми, че преди 15 години съм ѝ казала нещо остро. Нещо, което тогава я е засегнало, но после ѝ е дало тласък към промяна. И че днес тя е остра с мен, за да ме накара да изляза от черупката си. Да се събудя. И да продължа да бъда такава, каквато съм била. Странно е как се разменят ролите с годините. Може би всеки се е учил от другия в някакъв момент. Въпреки че Катя беше един от малкото ми истински учители в журналистиката през годините. А ако трябва да съм съвсем точна – по практика най-големият.

Не защото ме е учила как да пиша. Това трудно се преподава. А защото ме е учила да не се страхувам от думите. Да задавам въпроси. Да търся още един пласт зад очевидното. Да не приемам първия отговор за достатъчен. И най-вече – да не стоя на едно място.

Днес тази професия сякаш бавно потъва в океана от социални мрежи, безброй фалшиви профили, фалшиви новини и все по-размита граница между журналистика и шум.

Но имената на хората с голямо Ж още съществуват.

И точно те ми дават надежда, че не всичко е загубено. Че все още има значение кой задава въпросите, кой проверява фактите, кой застава с името си зад написаното. И че някак трябва да продължим да се борим за професията си.

Може би затова, 25 години по-късно, двете ни различни вселени продължават да се сблъскват. Понякога шумно.

Само че този път тя няма да ме отпраща. А аз ще продължавам да идвам всеки ден с онова, с което започна всичко между нас.

С новина.