Златина Люис: от Бургас до Уелс – пътят на едно захарно вълшебство

Златина Люис е сред онези хора, които превръщат занаят в изкуство – а изкуството в история, разказана със захар, цвят и съвършенство. Родена и израснала в Бургас, тя носи морето в душата си, макар вече повече от две десетилетия да живее в Южен Уелс. В Обединеното кралство тя не просто създава торти – тя създава впечатления. Член е на Британската гилдия на захарното изкуство, избрана за секретар на филиала в Кардиф, акредитиран преподавател и демонстратор – и безспорно един от най-уважаваните имена в гилдията.

Началото обаче е в България – в ТОХ-Бургас, където през 1989 г. полага основите на сладкарския занаят. Една изложба в Уелс и образът на захарна каляска с коне я връщат към мечтата – десетилетие по-късно започва курс по захарни цветя и… никога не спира. Днес нейните торти са разпознаваеми – емоционални, прецизни и изпълнени с фини жестове, които могат да се усетят, дори без да се опитат.

Днес тя гостува в рубриката „Музи“, защото изкуството, което прави, вдъхновява – със своята елегантност, търпение и неподражаема поетика.  То ни напомня, че детайлът е душа, че ръцете могат да говорят, а една торта – да разказва история, която остава

Помниш ли първата торта, която направи? Как изглеждаше и как я приеха?

Най-първите торти, които направих, бяха още от детските ми години. Започнах да бъркам кремове и блатове на 7-годишна възраст. У дома имахме чудесна готварска книга с цветни снимки (говорим за над 50 години назад във времето...). Тази книга беше моят пръв вдъхновител. Исках да изпълня всяка рецепта от нея. Естествено, повечето опити бяха несполучливи, но пък бяха вкусни и времето – незабравимо.

А първата ми торта като сладкар беше за първия рожден ден на едно момиченце. Оставиха ме да развихря фантазията си и аз си представих детенцето като малка принцеса. Тортата беше снежнобяла, с венец от пролетни цветя в светли пастелни тонове, а върху нея поставих фигурка на малка принцеса, ръчно изработена от захарно тесто за моделиране.

Няма да забравя изражението на майката, когато дойде да вземе тортата. Беше в екстаз – и всяка нейна дума беше благодарност. Това топли сърцето. Чувството да направиш някого щастлив е несравнимо.

Какво те вдъхновява най-много – природата, изкуството, хората… или има нещо друго?

Природата е моят непрекъснат вдъхновител. Постоянно снимам цветя, пейзажи, различните форми и нюанси на небето. Майката природа е необятна с творбите си – не мога да спра да ѝ се възхищавам. Може би затова най-многобройните ми творения са именно цветята от захар.

Захарните цветя са твоята запазена марка – кое цвете най-много обичаш да моделираш и защо?

Обичам всички цветя – нюанси, форми, видове. Всеки сезон носи своя цветова гама и разнообразие, и се старая да го пресъздам в аранжировките си. Не мога да посоча любимо цвете… може би тези, които растат в градината ми в Уелс. Обичам ги всичките. Колкото по-трудно е едно цвете за моделиране, толкова по-интересно ми е – с формите си, с динамиката, която излъчва. Разбира се, не мога да пресъздам природата на 100%, но се старая цветята ми да изглеждат колкото може по-естествени, скромни и истински – така, както природата ги е създала.

Какво носиш винаги със себе си от Бургас, дори и когато си в студиото в Уелс?

Със себе си нося любовта и душевността, с които мама ме дарява всеки път, когато се върна в родния Бургас. Тя е моето пристанище, моята сила и неизчерпаем извор на любов.

Какво е чувството да представяш българска душевност в толкова изтънчено британско изкуство?

Захарното изкуство произлиза от Великобритания и има дълбоки традиции. Да бъдеш част от наследяването на тези традиции е чест, която не всеки има щастието да изпита. Чувствам се късметлийка и съм благодарна, че в живота ми се преплитат традиции от две от най-старите култури в Европа – българската и келтската.

Бургас е град на вятъра и морето – какво от неговата атмосфера ти липсва най-много?

Бургас винаги е с мен – в сърцето ми. Липсват ми морето, пясъкът, бургаските вечери с шума на вълните, вечерните разходки, гларусите, поезията...

Срещала ли си моменти на обезсърчение и как си се справяла с тях?

Разбира се – всеки е имал такива моменти. Важно е да не им се поддаваш и да не им позволяваш да те водят. Аз се отърсвам бързо – излизам сред природата и тя ме презарежда с красотата си. Това е моят начин да се справям в трудни моменти.

Какво означава за теб признанието от Британската гилдия на захарното изкуство?

То е огромна чест – да бъда призната като артист и част от общността, която носи и предава напред традициите на захарното изкуство. За мен това е мисия – да го популяризирам, развивам и предам на следващите поколения.

Когато декорираш торта, има ли малък детайл, който винаги включваш – нещо като твой подпис?

Не мисля, че имам конкретен детайл, който да повтарям. Но колегите и учениците ми често казват, че творбите ми имат ясно разпознаваем стил.

Кой елемент от една торта е най-важен според теб – вкусът, визията или историята, която носи?

Винаги казвам на учениците си: една красива торта ще ти донесе клиент – но вкусната торта ще го върне отново. А ако добавиш и емоция, лична история, нещо, което да докосне сърцето – тогава този клиент ще остане с теб завинаги. Купуваме с очите си – но се връщаме заради вкуса и усещането.

Ако имаше възможност да направиш торта за когото пожелаеш, без никакви ограничения – кого би избрала?

Не ме блазни известността, нито материалните облаги ме водят. Изработвам ВИП торта със същата отговорност, с която бих направила торта за човек без особени възможности.

Но с голямо удоволствие бих направила торта за Тони Димитрова – много ми пълни душата и не пропускам неин концерт в Бургас.

Би ли направила изложба със своите творения в родния Бургас?

С огромно удоволствие. Мислила съм по въпроса – засега ме спира естеството на материала, защото е трудно преносим в такива количества от Обединеното кралство до България. Но ще измисля нещо.

Какво си пожелаваш за следващите 5 години в сладкарското изкуство?

Пожелавам си сборник с нови авторски рецепти, нови, предизвикателни проекти и още много ученици – в Уелс и в България. Да продължаваме заедно мисията – захарното изкуство да се развива, предава и вдъхновява.