Бижутата на Нели Янева – Феникс от тел и светлина

Има хора, чиято енергия можеш да усетиш още преди да си ги срещнал. Такава е Нели Янева – творец на бижута, създадени не просто с ръце, а с душа. Нейните накити не украсяват – те нашепват, докосват, пречистват. Тел, камъни, любов и вяра се сплитат в малки, сияещи вселени, които хората носят не само върху себе си, но и вътре в себе си.

Родом от Сливен, Нели по образование е икономист, но страстта ѝ към красивите накити надделява. Изкуството я повиква и тя го следва с цялото си сърце. Всеки, който е видял нейните произведения, казва едно и също – това не са просто бижута, това са шедьоври.

Най-красивото обаче е усмивката на Нели – онази топла, светла усмивка, с която те посреща. Тя не просто изслушва – тя те усеща. Вниманието ѝ към всеки човек е като сътворение на ново бижу – с обич, със смисъл, с мекота. Срещата с нея е не само вдъхновение, а преживяване – от онези, които остават в сърцето ти завинаги.

Нели, как започна твоят път в създаването на бижута? Имаше ли момент, който промени посоката ти?

Моят път започна през 2005 г. в Гърция. Първото бижу създадох с помощта на клещите на баща ми и камъни, които майка ми ми подари. Получи се изненадващо красиво – комбинация от карнеол и кристали.

Малко по-късно, почти месец след това, срещнах Екатерина Зафериаду – моята учителка по бижутерство. Само два дни по-късно започнах в училище по бижута в Солун. Бях изключително щастлива. След всеки урок благодарях – защото вярвах, че това, което уча, е безценно и ми разкрива цял един нов свят. Още тогава си дадох обещание – че моите бижута ще бъдат най-красивите, създадени с любов и усещане. И вярвам, че така е и днес.

Медицинска тел и камъни – нестандартна, но силна комбинация. Как откри тази своя формула?

Избрах медицинско сребро, защото то е най-чистият проводник на енергията в камъните. Това е от значение – също както и енергията, с която ги изработвам.

Преди 20 години си обещах, че моите бижута ще носят любов, защото са създадени именно от нея и с нея. И съм щастлива, че хората усещат тази енергия – вградена във всяко едно от тях.

Вярваш в силата на камъните – как избираш кой камък за кого е? Или те сами намират своя човек?

Да, вярвам и усещам тази сила. Камъните са необятен източник на енергия – тя не се изчерпва. Те пречистват, даряват и после възстановяват енергията си. Понякога, когато един камък поеме негативна енергия, той се пръсва или изчезва – изпълнил е своята мисия.

Всеки камък носи своя вибрация. Примерно розовият кварц отваря сърцето към любовта и радостта, а тюркоазът е камъкът на кръговрата – връща ни онова, което сме дали, носи защита и здраве.

Как избирам камъните? Усещам човека – на ниво душа. Това е различно усещане, но много истинско. Така разчитам енергията, която носи. 

Ще ти споделя и нещо лично – родена съм на Еньовден, 24 юни. Потомка съм на лечителка – моята прабаба Дешка е била знахарка и билкарка. Още като дете ми казаха, че нося нейната сила. И вярвам, че затова днес творя с ръцете си.

Казваш, че нищо не е случайно. Как това вярване се отразява в творчеството ти?

Вярвам, че всяка душа има своя мисия. Моята е да създавам красота, да радвам хората. Живеем във време, в което вибрацията на човека и неговата енергия определят неговия път. Вярвам, че всеки човек, който се появява в живота ни, носи нещо – урок, дар или изпитание. Душата ни привлича сродни души.

Какво ти носи работата с ръцете? Какво усещаш, когато навиваш телта около камък?

Работата ми е любов, страст и благословия. Кара ме да се чувствам специална. Знам, че това, което създавам, носи ефирност, нежност и красота. Аз се възприемам като творец, а не просто занаятчия. Процесът на изработка е истинско сътворение – в него има мистерия, магия, вълшебство.

Имаш ли ритуал, който следваш, преди да започнеш ново бижу?

Когато правя бижу за конкретен човек, първо му давам да държи камъка – за да усети енергията му. Така знам, че това е правилният камък. Когато започвам нова колекция, вдъхновението идва като видение – усещам я, виждам я в мислите си. И тогава знам, че вече е сътворена.

Работата ти изглежда страстна, дори огнена – как поддържаш този вътрешен пламък?

Бижутата ми са огън, а аз самата съм огън. Камъните ме зареждат. Представи си – 20 години чиста, силна енергия, която живее чрез тях.

Имаш ли любим камък, който присъства често в бижутата ти?

Работя често с розов кварц, турмалин и нефрит – те са ми любими. А камъните, които нося върху себе си, са ангелит (друза), смарагд, хризокола, лабрадорит и малахит.

Какво ти помага да останеш такава, дори в трудности?

Силата вътре в мен. Минах през много – вярата и издържливостта ми бяха подложени на изпитание. Но трудностите ме вдъхновяват. Аз съм феникс – пречиствам се, прераждам се и ставам по-силна.

Никога няма да забравя как през 2011 г., само четири дни преди изложба в Крит, си счупих глезена. Отказах гипс, качих се на самолета с превързан крак и направих най-успешната си изложба – "Слънцето на Крит". Никой не разбра. Просто изключих болката.

Има ли бижу, което си създала в момент на силна емоция?

Да. Това е "Феникс" – моето бижу-шедьовър. Изработих го на 6 януари 2011 г. от три вида златна тел и сърце от Сваровски. Работих по него 12 часа. Това е моето бижу. Това съм аз – Феникс.

Получавала ли си силна реакция от клиент – нещо, което ще помниш завинаги?

Да. Срещала съм много хора, които са се разплаквали от радост. Но никога няма да забравя дядо Иван и Елена – двойка на около 70 години, които дойдоха в ателието ми за Свети Валентин. Искаше да ѝ подари сърце със зелени камъни. Имах точното бижу. 

Разказаха ми историята си. Беше толкова красива, че им подарих не само сърцето, а и обеци към него. После, всеки път когато ме виждаха, ми носеха домашни сладки, ме прегръщаха... като свое дете. Това не се забравя.

Какво мечтаеш да създадеш – нещо, което още не си опитвала?

Мечтая да имам още дълги години с моите камъни и бижута. Те са част от мен. Искам творенията ми да достигат до хората, които могат да усетят вложената в тях любов. Само тя ги прави толкова специални.

Ако можеше да оставиш едно свое бижу на света – като послание, като подпис – какво би било то?

Бижуто, което бих оставила, е "Феникс". Защото всяко пречистване и всяко прераждане ни правят по-силни, по-красиви. Всеки край е ново начало.