Мария Кирякова и малките чудеса на ръцете

Мария Кирякова е пенсиониран военен, който след дългогодишна служба избира да се отдаде на изкуството. Днес тя плете не просто играчки, а емоции – с прежда, сърце и детайл, който носи душа. От осем години насам създава ръчно изработени животинки  и аксесоари, които радват малки и големи. Усмивката, с която посреща клиентите си на базари и срещи, е топла и запомняща се – като играчките ѝ, в които децата припознават истинския свят без пластмаса.

Мария, кога усети, че плетенето ще бъде повече от хоби? 

Винаги съм обичала да творя с ръцете си, а преди 8 години намерих своя път в изработването на плетени играчки. 

Какво те вдъхновява най-много, когато създаваш – цветове, прежди, детски усмивки или нещо друго? 

Много се радвам, когато малки деца застанат до щанда с играчки и познаят животинчето, което съм изработила – това за мен значи, че съм свършила добра работа. Във всяка играчка влагам много любов и положителна енергия, и децата я усещат. Затова обичат моите играчки, а аз съм много щастлива от това. 

Най-голямото удоволствие е, когато родители се свържат с мен и ми кажат, че моята играчка е любимата на тяхното дете и искат същата – за „резерв“. Тогава няма по-щастлив човек от мен. 

Разкажи ни малко повече за процеса – колко време отнема една играчка и как избираш какво да плетеш? 

Времето за изработка на една играчка е различно – от 4 часа до няколко дни, особено когато има много детайли, например при куклите.  Най-напред си правя схема, по която да работя. После подбирам материалите и цветовете, и започвам изработването на отделните елементи. 

Жабчета, зайчета, пеперуди, лами… как се появяват тези герои? 

Винаги се стремя играчките, които изработвам, да се доближават по цвят и вид до истинските животни. 

Как избираш материалите си и защо държиш на това? 

Обичам да работя с прежди от естествени материали и съчетавам много цветове, защото детският свят е много пъстър.

Какво е за теб „ръчната изработка“ днес – в свят, пълен с бързо потребление и серийно производство? 

Този свят на бързо потребление и серийно производство не ме притеснява, защото вярвам, че това, което човек може да направи с ръцете си, е уникално и неповторимо. 

И накрая – какво си пожелаваш като творец и човек, който плете щастие с ръцете си? 

Като творец си пожелавам все повече млади хора да харесват ръчно изработените изделия и да има приемственост.