Моите мисли, усещания и думи, които не търсят рамка
Есенции от всекидневието, малки бягства от логиката, лични щрихи от вътрешния свят. Не за света такъв, какъвто е, а за света такъв, какъвто го усещам.

Written by Женя Гайтанджиева on .

Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?

Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?

Трябва ли да ставаме изкуствен интелект? Трябва ли всичко да е по игла до конец? Защо не сме истински – всеки със своя аватар, със своята маска, със своя филтър? Времето минава, следите остават. Следите от несподелената болка, от тъгата в консерва, от всичко задържано, преглътнато, скрито зад усмивки и перфектни статуси.

Не трябва ли да сме истински, живи, несъвършени?
Защото понякога просто се тръшкаме. Ревем на умряло. Пием от уплах. Уплах – защото динамиката на животът ни изпреварва като влак, който минава през нас, без да спре.
А ние – с душа като куфар без дръжка – мъкнем се по релсите.
Трябва ли да ставаме алгоритми от чужди представи?
Да отговаряме на шаблони, да мислим в рамки, да чувстваме по график?

Къде остана шепотът на сърцето?
Къде са непланираните вечери, разпилените чувства, онези моменти, в които се разпадаме, за да се съберем наново – по-свои, по-човешки?

Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?
Да грешим красиво, да обичаме нерационално,
да си позволим да бъдем крехки – като стъклена чаша, в която се сипва животът – горчив, но истински.

Нека не ставаме перфектни.
Нека си останем живи.
С разрошена душа и сърце.

  • Между Изтока и Запада: поколението на прехода

    Филмът за Силви Вартан разбуни всичко в мен. Комплексите, болката, талантите, нуждата да даваш, да бъдеш майка, да бъдеш жена, да успяваш и някак през...
  • От Виденовата зима до еврото: почти 30 години по-късно

    Завърших средното си образование през 1997 година. Страховита година. Беше Виденовата зима. Левът се обезценяваше не с месеци, а с дни, понякога сяка...
  • ZAZ, бърнаутът и правото да не знаеш накъде

    ZAZ винаги е била икона за мен. Заради гласа, разбира се. Заради музиката. Но най-вече заради онази лекота и свобода, с която изглеждаше, че минава пр...
  • Да идват роботите!

    Казват, че 2026 е година на разруха. На ремонти. На изчистване. Аз не знам дали е така. Знам само, че от години чакам един по-хубав 1 януари. Такъв, в...
  • Лято ми е.

    Ходи ми се боса. По пясък, по трева, по онези малки пътеки, които не водят никъде, но нищо не ми пречи да ги следвам. Искам да се смея без причина, да...
  • Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?

    Трябва ли да ставаме изкуствен интелект? Трябва ли всичко да е по игла до конец? Защо не сме истински – всеки със своя аватар, със своята маска, със с...
  • Занаятът се краде... и учи наново

    Чувала съм от старите хора, че занаят се краде — от по-опитните, по-възрастните. И аз крадях, когато бях на 20 и и... В началото — мълчалива, жадна за...
  • Бяла тениска, чифт дънки и малко по-малко от всичко

    Живеем в свят на максимална консумация. Компенсираме емоциите си с покупки, с безсмислено поглъщане – на храна, на алкохол, на взаимоотношения. Трупам...
  • Приятелство без грим

    Дразня се, когато ми кажат: „Ти имаш много приятели“…Не, нямам.Може би имам много познати. Хора, с които мога да водя разговор, да се засмея, да изпие...
  • Да запазиш светлината в свят на сенки

    Живеем във време, в което тревожността се е настанила трайно в дните ни, като неканен гост, който чука на вратата всяка сутрин. Войни, катаклизми, бол...
    • Още от Щрихи